За възстановяването на увредените екосистеми или защо не можем просто да

За възобновяване на повредените екосистеми или за какво не можем просто да засадим 1 трилион дървета, споделя в своя разбор за Емилия Пръмова, която в продължение на повече от десетилетие изследва обществените въпроси, свързани с екосистемните услуги и климатичните промени, в Международния проучвателен център по горите (CIFOR). Сега тя създава и извършва информационната тактика на OpenForests – компания, отдадена на подпомагането на възобновяване и опазването на екосистемите посредством данни и осведомителни решения. Притежава магистърска степен по стабилно ръководство на ресурсите от Техническия университет в Мюнхен. Само два дни откакто на 12 юли, по предложение на Европейската комисия Европейският съюз одобри Закон за възобновяване на природата, разяснява за какво възобновяване е значимо, само че засаждането на дървета не е панацея против рецесията с климата и загубата на биоразнообразието.  Новият законодателен акт е използван за всички държави-членки на Европейски Съюз и се чака ограниченията да обзет най-малко 20% от сухоземните и морските територии на Европейски Съюз до 2030 година, а до 2050 година – всички деградирали екосистеми. Възстановяването на екосистемите е преди всичко в интернационалния дневен ред като значима стъпка за намаляване на климатичните промени и загубата на биоразнообразие, а засаждането на дървета заема централно място. На ниво Европейски Съюз през вчерашния ден беше признат Закон за възобновяване, който има упоритост до 2030 година да бъдат възобновени най-малко 20% от сухоземните и морските територии на Европейски Съюз. Въпреки че възобновяване на екосистемите е значимо и незабавно, съсредоточаването главно върху широкомащабното засаждане на дървета може да бъде проблематично за водните запаси, биоразнообразието и локалните общности, счита специалистът. Освен това разчитането на засаждането на дървета за компенсиране на въглеродните излъчвания е рисковано и ненадеждно от позиция на намаляване на климатичните промени, без съответни и амбициозни цели за понижаване на излъчванията. Изместването на фокуса върху развъждането на дървета и възобновяване на разнообразни екосистеми – от влажни зони до пасища и гори, ще бъде по-полезно за хората, климата и биоразнообразието. Програмата, която се създава в Родопите – Rewilding, съставлява подобен холистичен метод, който включва и регенеративното потребление на земята. В последна сметка улавянето на въглерод не би трябвало да се преглежда като съществена цел на възобновяване на екосистемите, а като прекрасен, потребен непряк резултат. Вчера – 12 юли, по предложение на Европейската комисия Европейският съюз прие  Закон за възобновяване, който е основен детайл от Стратегията на Европейски Съюз за биологичното многообразие и Зелената договорка. Този закон е директно обвързван със незабавната нужда от възобновяване на повредените екосистеми и оповестяването от Организация на обединените нации на актуалното десетилетие (2021 – 2030 г.) за Десетилетие на възобновяване на екосистемите. Защо обаче съществува незабавна нужда от възобновяване на повредените екосистеми?
Десетилетието на Организация на обединените нации за възобновяване на екосистемите има за цел да форсира световните дейности за възобновяване на екосистемите посредством повишение на осведомеността, активизиране на запаси и основаването на удобна среда за напъните за възобновяване. „ Предизвикателството на Бон “ и Декларацията от Ню Йорк за горите са основни упоритости в границите на Десетилетието и целят да възстановят общо 350 милиона хектара гори в света до 2030 година. От възобновяване се нуждаят най-малко 259 000 км2 – повърхност, равняваща се почти на половината от площта на Испания
и са в основата на всички измерения на човешкото богатство (напр. посредством екосистемни услуги като пречистване и контролиране на водата). Въпреки това екосистемите по света са влошени от човешката активност – 75% от земната повърхнина е доста изменена, 66% от океанските региони са наранени отрицателно, а 85% от влажните зони в света са изгубени.  В Европейски Съюз 81% от предпазените местообитания, 39% от предпазените птици и 63% от другите предпазени типове са във влошено или неприятно положение. Изчислено е, че площта на предпазените местообитания, които се нуждаят от възобновяване, е минимум 259 000 км2 – повърхност, равняваща се почти на половината от площта на Испания.  Мащабното възобновяване на екосистемите е от главно значение за реализиране на задачите за стабилно развиване, ограничение на всеобщото изгубване на типове и ограничение на изменението на климата (например чрез поглъщане и предпазване на въглерод от здрави екосистеми). Проучване от 2020 година за световните предпочитани области за възобновяване на екосистемите открива, че възобновяване на 15% от преобразуваните земи в предпочитани области може да предотврати 60% от предстоящите изгубвания, като в същото време ще погълне 299 гигатона CO2 (което се равнява на 14% от общите излъчвания от индустриалната гражданска война насам). Европейската комисия също по този начин е пресметнала, че всяко 1 евро, вложено във възобновяване на природата, носи от 8 до 38 евро изгоди. В последна сметка възобновяване на екосистемите е от значително значение за битката с деградацията на земята, в това число опустиняването и ерозията на почвата. Деградацията на земята заплашва селскостопанската продуктивност, понижава съществуването на обработваема земя и способства за продоволствената неустановеност. Възстановяването на деградиралите земи посредством залесяване, устойчиви практики за ръководство на земите и техники за запазване на почвите може да помогне да се обърне деградацията на земите и да се възстановят продуктивните ландшафти.